Инфлацията в България изглежда е и политическо явление: припряно ражда нови партии. Ето, че преди броени дни Стефан Янев обяви създаването на неговата партия "Български възход". В партийното етикетиране "България" и производните ѝ отдавна са задължителна мода, а "възходът" трябва да внуши едно по-позитивно "възраждане". Мая Манолова пък остана вярна на продуктовото си позициониране с "Изправи се България". От "Изправи се, БГ. Ние идваме" вече си отидоха, но все някои други ще дойдат, за да се запишат направо министри, както би казал бай Иречек, пише в анализ за "Дойче веле" Веселин Стойнев.

Доколко тези формации ще са реални партийни структури, вече не е важно - та нали "Продължаваме промяната" управлява пети месец, без дори да е регистрирана в съда. Проектът на Янев се забави, защото трудно си намира партийни координатори, а за пребоядисването на такива от други партии трябват малко време и пълни коледни, а не зелени чорапи. Манолова дори няма да се захваща с партийно строителство, защото от опит знае, че това е тежка инженерно-хамалска работа, а и двете професии са кът. "Изправи се България" щяла да е партия-мрежа, "без партиен елит и без бюрокрация" - само Мая ще сияе на брега, пък докъдето хвърли мрежата.

Заблатяването на българското езеро

Няма да е трудно, защото днес политическият водоем е пълен с шарани, които кълват на "неутралитет във войната". Поне картината е пределно  ясна и новите рибари се подреждат като в черно-бяло кино. Формациите на Янев и Манолова твърдо са от страната на руския агресор.

Но за заблатяването на езерото вина има и отсрещният бряг. Докато путинофилите хранеха шараните с вечна признателност към Москва и ръсеха хибридна захранка, идеалистите говореха само за морален дълг към украинците. "Военна помощ" се оказа неефективна блеснá, която бързо потъва в дълбините на народните страхове. Каква помощ, ако украинците си плащат или някой друг плаща вместо тях? Войната е бизнес и, както би казал президентът Радев, всички шарлатани биха извикали "браво"!

Да не излезе сега пак същото хитруване - няма да изнасяме оръжие, а само ще ремонтираме ударени бронемашини и самолети на украинската армия, за да спасим кремълоподаническата БСП. Или още по-хитро - ще изнасяме наши оръжия, а уж сме ремонтирали украински. Такова е рибарското хоби - рибар рибаря лъже, за какво иначе са рибари.

И все няма кой да обясни простичко на шараните илюзията за блатния неутралитет. Че първо, някой трябва да ти го гарантира. Ако не си много важен, няма и желаещи. Но и важен да си - гаранция Франция. Както стана с Белгия, зачената в неутралитет и прегазена от Германия и през 1914, и през 1940. Кралството сега се радва на контра-неутралитета да е домакин на щабквартирите на НАТО и ЕС.

Друга що-годе гаранция за неутралитет е да имаш силна армия. България най-сетне осъзна, че няма такава и след Ковид-паузата пак се отказа от Гергьовденски парад - поне да не се срами пред образа си в огледалото. 

Ами неутралитет в рамките на военния съюз, в който членуваме? Това вече сме го играли като съюзници на Хитлер, без да воюваме със СССР. Англо-американците ни бомбардираха, руснаците ни окупираха и никой не ни призна за съвоюващи, въпреки че в края на войната се включихме на страната на победителите.

Ами ако просто се снишим, докато бурята отмине? И това не става - спряха ни газа редом с тези, които най-много се репчат на руснаците - поляците, за които това е чест. А ние пак броим какви копейки сме загубили, след като десетилетия сме наливали милиарди в монополни руски тръби.

А ако ние изпаднем в нужда? 

Накрая да не излезе, че когато Андрешко е обграден насред блатото, ще получи в защита един съвсем неутрален член 5 от НАТО-вския договор: вместо да ни защитават с цялата си военна мощ, страните от пакта само да ни пратят оръжие, пък ние да се оправяме. Даже може и тайно, както ние сега пращаме на Украйна муниции. Пък то ще ни трябват само хляб и сол за дежурните освободители.

Затова ако в сряда парламентът не приключи андрешковската сага с оръжието за Украйна ясно и еднозначно, политическото заблатяване може да се окаже необратимо. "Суверенитетът и националното достойнство" на Стефан Янев и "новият социален договор" на Мая Манолова ще са новите  популистки спирачки пред българското развитие. С тях ще тропосат несгодите, предизвикани от войната на Путин, на сметката на евроатлантическия ни избор, за да го зачеркнат.

Ако двете формации се съюзят на следващите избори, а зад гърба им застане президентът Румен Радев, България може да се окаже в състояние на гражданска война. В авангарда до тях ще са копейкинци, в ариергарда - недоразбитите социалисти. Защото такъв е занаятът на популистките псевдопацифисти - борейки се срещу "въвличането ни във война", да предизвикат война вкъщи.