В "Обществения договор" Русо казва: "Думите роб и право си противоречат и са взаимно изключващи се. Винаги ще бъде глупаво за един човек да каже на друг човек или на народ: "Правя с теб договор изцяло за твоя сметка и изцяло за моя облага; аз ще го спазвам, докато аз искам, а ти ще го спазваш, докато аз искам.", пише в "Дневник" писателят Владимир Левчев.

Слави Трифонов каза, или се опита да каже, нещо доста подобно на "партиите на протеста": Аз ще направя правителство, каквото аз си поискам, без да се съобразявам с вас, а вие ще гласувате за това правителство и ако не гласувате - значи сте предатели.

Ултиматум и договор са думи, които взаимно се изключват, както роб и право. Не може да има цивилизовано общество, което не е диктатура, наложена със сила, ако няма обществен договор. А когато суверенът ти е отредил едва една четвърт от местата в Народното събрание, да действаш с ултиматуми е просто безумно.

Освен ако целта ти не е изобщо да няма правителство

Основен враг на ДПС и на медиите на Делян Пеевски (и не от вчера) са Христо Иванов и Иво Прокопиев. А откакто имаме служебно правителство - и министрите Кирил Петков и Асен Василев, които предприеха някои действия, свързани с бизнесите, санкционирани по закона "Магнитски". Изглежда, че тъкмо тези хора, а не ГЕРБ (който уж щеше да се "изчегъртва"), нито главният прокурор Гешев, са основните врагове на "Има такъв народ". Сценаристите постоянно атакуват Христо Иванов, както и "Демократична България" и "Изправи се БГ! Ние идваме". Те внесоха заедно с ДПС предложение за комисия "Буджака" (където има вила Прокопиев), която е контраудар на Комисията за случая "Росенец". Те поставиха въпроса за канадското гражданство на министъра на икономиката Кирил Петков, а преди това отправиха нападки и към Асен Василев.

Партиите на протеста (ДБ и "Изправи се БГ"), изглежда, са основните врагове на ИТН, а не ГЕРБ или модела на задкулисно управление. Христо Иванов, съпредседател на ДБ ( както и цялото обединение "Демократична България") има ясен фокус: да се търси отговорност на Гешев, да се създаде система за контрол на главния прокурор, да се разбие "сарайския" модел на задкулисно управление на страната. В този смисъл притеснително е че ИТН се солидаризира с ДПС, сочейки на практика за свой основен враг "Демократична България" и специално Христо Иванов.

Впрочем и един от предлаганите за министър на правосъдието в едно от несъстоялите се правителства на ИТН говореше за "соросоиди майцепродавци". Знаем добре, че "соросоид" е дума, изкована от путинския тролски институт, която е в употреба (не само в България) за либералната опозиция на авторитарни лидери.

У нас тази дума се употребяваше за протестиращите срещу властта най-малко от 2013 г.

Въпреки атаката от ИТН срещу най-успешния министър от служебния кабинет - Кирил Петков, а преди това и срещу Асен Василев, Слави Трифонов заяви, че подкрепя, и дори че издига, Румен Радев за президент. Този парадокс е свързан с идеята за президентска република. Но в една страна, затънала в корупция като България, ако се премахне и контролът върху властта, който предлага парламентарната демокрация и властта се съсредоточи в ръцете на един човек, на президента - който и да е той, ясно е какъв ще бъде резултатът. Можем ли да разчитаме, че винаги ще попадаме на "добрия цар"? Президентска република ( но не демокрация) е например Путинова Русия.

Другата идея на Слави Трифонов - за изцяло мажоритарна избирателна система, е не по-малко опасна за страна като България. Мажоритарната избирателна система (каквато има в САЩ например), в крайна сметка води до двупартиен модел. Защото победителят взема всичко и малките партии, които биха влезли в парламента при пропорционално гласуване, отпадат. Мажоритарни са изборите за президент или за кмет, когато се гласува за една личност. Но парламентарни избори по чисто мажоритарна система биха довели до двупартиен модел. (У нас вероятно ще има и трета, много по-малка партия, като се вземат предвид районите, където ДПС винаги е първа сила.)

Комунистите винаги говореха от името на народа, дори държавата ни се казваше Народна република

(макар че република означава власт на народа), а който дръзнеше да каже нещо против властта, беше третиран като предател, изменник, "враг на народа". Имаше и зловещ Народен съд, но това е отделна тема.

Новата мода е да се говори от името на суверена (по-софистицираната дума за Народ). Само че ИТН, с 1/4 от местата в парламента, почти колкото ГЕРБ, и при доста ниска избирателна активност, няма как да говори от името на суверена. Суверенът очевидно е поискал да се търси възможност за някаква парламентарна коалиция.

Идеите за президентска република и мажоритарен вот, колкото и опасни да са, ако ги разгледаме по-внимателно, се радват на някаква, макар и ограничена популярност. За тях сега не се говори много. Но изместването на фокуса от ГЕРБ, главния прокурор и съдебната реформа към партиите на протеста - доскоро виждани като потенциални партньори - както основен враг на ИТН, дори като "предатели", както и атаките срещу ключови за реформите служебни министри, навежда на мисълта, че ИТН не е това, за което се представя. Или че не иска, или няма капацитета да направи това, което е очаквал от тях суверенът.

Ако не до пълно разочарование на тези, които са гласували за ИТН, това неминуемо води до недоверие. И неминуемо ще се отрази на резултата при следващи парламентарни избори. А такива вероятно скоро ще има, след като ИТН отказват да подкрепят какъвто и да е кабинет, който не е предложен еднолично от тях. Според известния афоризъм, приписван на Линкълн: "Можеш да залъгваш всички хора за известно време и някои хора през цялото време, но не можеш да залъгваш всички хора през цялото време."

Звездата на Бойко Борисов очевидно залязва, а той е далеч по-опитен, а и по-харизматичен политик от Слави Трифонов

Печелил е властта с далеч повече от 1/4 от местата в парламента. И се задържа на власт повече от всеки друг премиер в посткомунистическа България. Но харизматичен е и дон Корлеоне.

А ако повторим и друг известен афоризъм, на лорд Актън : "Всяка власт корумпира, но абсолютната власт корумпира абсолютно." Това е и смисълът на парламентарната многопартийна демокрация и парламентарния контрол. Да няма абсолютна власт.

Време е да започнем да мислим за съдържанието на политическите програми, които ни се предлагат, както и за способността и желанието на предлагащите да ги осъществят, а не само сляпо да вярваме на популистки прокламации и популярни личности. Време е да се опитаме наистина да се преборим с корупцията, задкулисната икономическа власт, беззаконието, за да можем да се оттласнем от последното място в ЕС. Мисля че това е, което суверенът иска. A не правителство на малцинството, което се крепи на плаващи мнозинства и съответните задкулисни сделки.

След внезапен нов обрат в шоуто на Слави, понеже един милион мигранти се готовели да тръгнат от Афганистан към Западна Европа през България, "Има такъв народ" щели да подкрепят и служебното правителство - което до вчера громяха. Международното положение се яви като спасителен Deus ex machina. Но служебно правителство се назначава от президента с кратък мандат. До следващите избори.