Войната на рашизма срещу Украйна навлиза в новата си, зимна фаза.Могат да се отбележат минимум четири специфики на тази нова фаза или поне на възприятията за нея, пише Николай Слатински, бивш съветник по национална сигурност при президента Георги Първанов.

Първо, успехите на украинските въоръжени сили стават толкова очевидни

и така чести, че дори най-екзалтираните поддръжници на Украйна започват да не вярват на очите си или да не смеят да вярват на този победоносен ход. Те – даже те! – също стават скептични, опасяват се, че постоянното отстъпление от знакови доскоро позиции на рашистките орди е плод на някаква много подло обмислена и твърде коварно осмислена кремълска стратегия, целяща да завлече противника в капан или в чувал, след което да започне поголовното му избиване.

Второ, кремълският злодей най-сетне като че ли осъзнава цялата трагична истина за войната

и за нейния драматичен за него развой и, ако можем да използваме понятия от Науката за сигурността“, е дал истеричното си съгласие за преминаване от стратегията "Максимални цели“, към стратегията "Минимални ресурси“. Това означава, че вече са изоставени всякакви илюзии за колкото се може по-голяма като териториален обхват и бойни успехи победа над Украйна, и започват да се осъществяват прегрупирания и предислокации с цел да се консолидира това, което е постигнато като се отстояват позиции, които могат да бъдат удържани и се съхраняват териториални придобивки, които могат да бъдат защитени. 

Още повече, че колкото и този злодей в духа на историческите традиции Русия да воюва не с умение, а с число и да не дава пукната пара за живота на обикновения солдат и офицер, човешките загуби на рашистите в тази война вече ескалират до количества и (зло)качества, които се отразяват депресивно и паникьорски върху все по-широки сегменти, прослойки и дори огромни етнически и религиозни групи в обществото. 

Необходимо е, освен това, време постоянно призоваваните необстреляни мъже (а въпреки обявения край на моГилизацията, тя продължава ежедневно – без значение дали в работни или в почивни дни) да се научат поне някак да воюват, защото се вижда и с невъоръжено око, че те са не просто пушечно месо, ами са пратени буквално на заколение - избиват ги безпощадно и с някакъв нов дори за украинците след девет месеца на жестока война срещу родината им, хладнокръвен и често направо брутален хъс.

Трето, и двете воюващи държави пренастройват въоръжените си сили

за дългия период на (минимум) 2-3 месеца сурова зима. Рашистите си дават сметка, че войските им – като оборудване, облекла, инфраструктура и линии за снабдяване – не са готови за воюване през зимата. Никой във и около Кремъл не е смятал в началото (подобно на нацистите), че ще се воюва и през зимата на 2022-2023 г. И това е друга причина ордите да отстъпват, да се изтеглят, да се прегрупират и да се разполагат много по-компактно там, където те по-безболезнено могат да изкарат зимата и да удържат позициите си. 

В същото време далеч по-подготвените за зимата украински войски също извършват прегрупирания и предислокации, с цел да използват – дори с пропаганди цели – териториалните си придобивки и да напипат уязвимите места на рашистите, за да завоюват още макар и главно символични, но вдъхващи увереност в победата локални победи. 

При все това зимата най-вероятно ще принуди двете сражаващи се страни да преминат към статична (заради тежките климатични условия) фаза на войната с отделни и епизодични сблъсъци без особено стратегическо значение. Украинците ще имат позиционно преимущество, но както в шаха нерядко позиционното преимущество не намалява шансовете на притисканата и отбраняваща се страна на реми. А в унисон с шахматната терминология,

рашистите се стремят вече именно към реми

– към закучване на войната, към изпадането ѝ в задънена улица, в тупик, към банализирането ѝ, към довеждането ѝ до едно състояние, при което на нейните фронтове няма да се случва нищо решително ново и тя ще започне да омръзва на света, най-вече на Запада, а той – светът и най-вече Западът, ще се научава да не ѝ обръща предишното внимание, все по-често изпитвайки скука и скомина, когато чува за нея. 

Четвърто, зимата настъпва не само за войната, но и за всички други и за всичко друго.

За разлика от останалите сезони, зимата е особен, изключително неблагоприятен, неприятен, лош и направо отвратителен сезон – тогава, когато се води подобна война. 

Още повече, когато войната е на територията на държава като Украйна и срещу териториалната цялост, независимостта и суверенитета на държава като Украйна – държава, която трябва да бъде безусловно подкрепяна от демократичния свят, от Европа и САЩ. 

И още два пъти повече, когато войната е непредизвикана и несправедлива, завоевателна и агресивна в резултат от действията на такова чудовище, като кремълския злодей. Демократичният свят, Европа и САЩ не могат да позволят този злодей да постигне дори малка част от злодейските си цели. 

В тази война с настъпването на зимата рашизмът пренася голяма част от своето внимание, а бих казал и надеждите си, извън бойното поле – към това, което се случва в държавите от ЕС, от НАТО, от Запада, та дори и от целия свят. 

Рашизмът се опитва да превърне тревожните очаквания с настъпването на зимата, а още повече и

самата зима в свой стратегически съюзник

Разчита се зимата с нейните особености и трудности: да отслаби единството най-вече в Европа и САЩ,  да префокусира към вътрешните проблеми и без това започналото да отслабва внимание по отношение на войната в тези държави, 

да засили желанието у всички най-сетне да се намери мирен изход от войната,

да ескалира натиска върху Украйна да се съгласи на теория - на разумни компромиси, а на практика – да направи териториални отстъпки.

И така да даде основание на кремълския злодей със задна дата да оправдае войната си и да я обяви за своята поредна историческа победа. С което той да спечели време за себе си – и като оставане на власт, и като подготовка към нова подобна война. 

В никакъв случай не бива да имаме илюзии и да недооценяваме именно тази четвърта характеристика на новата фаза на войната – пренасянето на битката (макар и символично) от бойните украински полета към полетата на обществените мнения в държавите от демократичния свят, най-вече в държавите от Запада и преди всичко в държавите от ЕС и НАТО.