Нежелание за общ фронт срещу злоупотребите с вота на българските граждани и покани за разговори между партиите, отправени така, "че да предизвикат отказ от поканените". Така президентът на Партията на европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев вижда ситуацията в страната два месеца преди изборите, за която той подробно пише на страницата си във Фейсбук. 

Ето пълния текст на бившия български премиер:

Харесвам Людмил Станев. И чувството му за хумор харесвам. Днес прочетох текст за него и за заслужена литературна награда. На въпрос какво го разсмива в момента, той отговаря мигновено: “Организацията на изборите в условия на коронавирус."

Изненадани ли сте? Не, разбира се! За съжаление изборният процес у нас е под подозрение още от Алеково време. Но слушайки прогнозите за ниска избирателна активност, за битка на твърдите ядра, за липсата на политически платформи и невъзможността за оригинална политическа кампания, у нас все повече се надига съмнението за честността на вота на 4 април. 

Нещо повече, сякаш ни се намеква: важното е, че сте живи и здрави, гражданските ви права ще почакат. А демокрацията ще се отложи. Не е толкова страшно! Я колко по-страшни неща вилнеят по света! В тази връзка ни се съобщава и почти точна дата за “посещението" на британския щам в България. Странно, тъкмо в самата кампания.

Следя с интерес предложенията на някои от опозиционните лидери за гарантиране на честността на вота. Дали идеите са добри няма как да разберем. Заради разноговоренето, нежеланието за общ фронт срещу злоупотребите с вота на българските граждани и всъщност срамежливото (за да не се види съвсем) заиграване с управляващите: ами то, с тях коалицията е най-възможна и издръжлива. Повечето покани за разговори между партиите бяха отправени така, че да предизвикат отказ от поканените.

В ситуация на коронавирус, както и толкова близо до изборите, няма време за политически иновации. Можем да ползваме опита. А такъв има и отляво, и отдясно - с ГИСДИ и Българското сдружение за честни избори. Питайте Юрий Асланов и Миро Севлиевски. 

Не е възможно да мобилизираме толкова доброволци в условия на пандемия, ще кажат партиите. Така е, ако всеки се опитва да го прави поединично. Но помним и по-пресен пример. 

Годината е 2013. Властта на ГЕРБ е безгранична, а подслушването е мярка за нормалност. За никого не беше тайна какво щеше да се случи на изборите. Защо не се случи? Защото:

1️⃣ Политическите лидери преглътнаха егото и желанието си за авторство и оригиналност. По инициатива на най-голямата парламентарна опозиция, пет партии се обединиха да бранят честността на изборите - БСП, ДПС, ДСБ, Атака и ДБГ. Членовете и симпатизантите им бяха най-мощната армия от пазители на вота - в практически всяка от близо 12 000 секции. 

2️⃣ В публично споразумение поехме организационни и финансови ангажименти. Да, защитата на демокрацията струва пари. И тези средства бяха най-добрата инвестиция. Имаше ясен принцип на разпределението на финансовата тежест. Ще кажете: сега е криза, намалена е субсидията, няма хора за изборните секции. Така е! Но точно заради това някой да храни илюзии какво ще се случи в изборната нощ?

3️⃣ Беше наета европейска фирма с безспорна репутация, която да организира паралелно преброяване. Нейните резултати бяха почти равни на тези на ЦИК!

И не на последно място - това обединение около кауза като честността на изборите, показа на сънародниците ни, че единният фронт срещу модела и начина на управление в България е възможен. Страхът се пропука. И българите излязоха да гласуват. Избирателната активност беше 51.33%.

По време на консултациите при президента всички партии (извън управляващите) заявиха, че искат гаранции за честното провеждане на изборите. От кого? Точно те са тези, които трябва да го постигнат. Заедно! 

И през 2013-та не беше лесно. Няма да е и сега. Но приемането на моята идея тогава от другите лидери беше ясен знак за определянето им спрямо ГЕРБ. И всички безусловно застанаха на страната на демокрацията. 

Е, това ще е и днешният тест. Ако няма единни действия, ще има обединение. Но с ГЕРБ.