През последните близо 10 години, в които имаше общо 7 парламента, са били създадени общо около 60 временни комисии. Сегашното 49-о Народно събрание просъществува малко повече от година и успя да нарои цели 11 временни комисии.

По замисъл те би трябвало да са допълнителен инструмент, с който основната институция в парламентарната република да разнищва конкретни проблеми и приема мерки за разрешаването им.

На практика обаче те се превръщат в още един инструмент за опорочаване на парламентаризма.

Ако искаш да заметеш скандал, създай комисия



Обикновено временните парламентарни комисии се създават по две напълно противоположни причини. Едната е да се вдигне шум около някой скандал или да се атакува политически опонент, а другата е точно обратната – да се отклони вниманието от някаква сериозна и значима тема.

В парламента от години съществува негласно правило: "Ако искаш един скандал да бъде заметен, най-добре направи временна комисия за него".

Това има своето основание. Този тип комисии не изземат функциите прокуратурата и съда и не издават присъди, но за сметка на това, съзнателно или не, често разводняват темата, с която са се захванали. След продължителни изслушвания и няколкомесечна работа комисиите обикновено завършват с един доклад, който се гласува проформа. И толкоз. За да заметеш скандал, трябва да имаш парламентарно мнозинство, което да си затвори очите за истинските факти.

Изключения в подкрепа на правилото



През последните години имаше едно ярко изключение за комисия, която наистина свърши работа в интерес на обществото.

Това беше създадената през 2021 г. временната комисия за полицейското насилие по време на протестите срещу кабинета "Борисов 3" от предходното лято. Тя бе ръководена от адв. Николай Хаджигенов и успя да извади на бял свят записи от охранителни камери, запечатали полицейския произвол срещу задържани демонстранти. До онзи момент партията на Бойко Борисов отричаше да е имало прояви на насилие.

Устремът на тогавашните т.нар. протестни партии да разнищят и разградят корупционния модел "Борисов" секна за два месеца, колкото изкара 46-ото Народно събрание .

В сегашния парламент също имаше временна комисия, която оправда съществуването си, но по неочакван начин. Дългите изслушвания в комисията, създадена за изясняване на фактите и обстоятелствата около убития Мартин Божанов-Нотариуса и влиянието му в съдебната система, показаха непознатите за обществото лица на реални прокурори, които принципно предпочитат да работят в тишина.

Онлайн излъчването на заседанията даде възможност на хората да видят как службите, прокуратурата, МВР, ГЕРБ, ДПС и ИТН саботират работата, а това също е полезен страничен ефект от дейността ѝ. В крайна сметка комисията дори не успя да излезе с официален доклад за дейността си, защото приемането му бе саботирано ГЕРБ и ДПС. 

Тя беше създадена през февруари и проведе общо 8 заседания с дълги и детайлни изслушвания, но така и не стигна до това да приеме и гласува доклад за дейността си.

49-ото Народно събрание създаде и временната комисия "Глеб Мишин", която имаше за цел да освети корупционните схеми за предоставяне на български паспорти, но приключи преди да успее да си свърши работата. Единственият конкретен резултат от бе, че осветеният като посредник в мащабна схема за получаване на български паспорти с фалшифицирани документи Глеб Мишин безпрепятствено е напуснал страната, а веднага след това ДАНС му е издала 10-годишна забрана да влиза в България, което блокира възможността той да свидетелства срещу своите покровители.

Инициативата на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС за създаването на комисията бе аргументира с публикуваната в началото на февруари статия на Mediapool "Схемата "Глеб Мишин": Над 4000 души от бившия СССР опитват да вземат БГ паспорт".

В началото на февруари тази година Mediapool разказа за "фабриката" за производство на български граждани, която е функционирала безпрепятствено години наред, макар че службите са знаели за нея, тъй като са подавани сигнали. Самият Глеб Мишин е бил кандидат за българско гражданство с подправени документи, твърдят източниците на Mediapool. След разкриването на схемата той е спрял да се появява пред Министерството на правосъдието.

В известен смисъл продуктивна беше и временната комисия за защита правата на психично болните пациенти, оглавявана от Деница Сачева (ГЕРБ). След серия от изслушвания и обсъждания със заинтересовани страни комисията поиска държавата да отпусне 2 млн. лева допълнително през тази година за издръжка на 273 души, изоставени в психиатриите, както и допълнителни 30 млн. лева за психиатрична помощ в бюджета за 2025 г. Дали обаче това ще стане, зависи от министерството. Освен това комисията излезе с предложения за промени в Закона за здравето, които имат за цел да подобрят условията на живот и лечение в психиатриите и да гарантират правата на психичноболните, който не беше приет окончателно и остана за следващия парламент.

Имунитети, машинно гласуване и още...



Първата временна комисия в сегашното Народно събрание беше за отнемането на имунитетите на политически "шарена" компания от депутати, като подобни комисии са задължителни ако народните представители не се откажат веднага от имунитетите си.  В нея влизаха лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и съпредседателят на ПП Кирил Петков. Това беше част от политико-правосъдна сага, предизвикана от решението на ГЕРБ и ДПС да свалят главния прокурор Иван Гешев, когото дотогава пламенно защитаваха.

Гешев отвърна като изведнъж активира всички разследвания срещу бившия премиер Бойко Борисов, които дотогава държеше на трупчета, включително и "Барселонагейт". Паралелно Гешев атакува и съпредседателя на ПП-ДБ Кирил Петков със старо и прекратено разследване. В крайна сметка и Борисов, и Петков се отказаха доброволно от имунитета си, а временната комисия не проведе нито едно заседание.

След смяната на Гешев и назначаването на Борислав Сарафов за и.ф. главен прокурор, разследването срещу Борисов беше прекратено.

Втората временна комисия в 49-ото Народно събрание беше за машинното гласуване, което значително намалява недействителния вот. Идеята на тази комисия обаче очевидно беше да дискредитира машинния вот. Тя вероятно трябваше да изиграе подгряваща роля за последвалото активно мероприятие, започнало с доклад на ДАНС, който ГЕРБ и ДПС използваха за отмяна на машинния вот на първия тур на местните избори.

От ПП-ДБ предупредиха, че това ще доведе до сериозен ръст на недействителния вот. Резултатът беше над 500 хил. недействителни гласа. За втория съдът реши да има устройства, но междувременно общинските съвети бяха избрани.

През ноември 2023 г. дойде ред на временна комисия за полицейското насилие по време на протестите на футболни фенове срещу тогавашния шеф на БФС Борислав Михайлов. ПП-ДБ поискаха оставката на министъра на вътрешните работи Калин Стоянов, но ГЕРБ и ДПС не разрешиха. В крайна сметка министърът се оказа толкова ценен и незаменим, че остана и в служебното правителство на Димитър Главчев.

Истинското "замерване" между с комисии обаче настана след провала на преговорите за ротационното управление, когато вече беше ясно, че предсрочните избори са неизбежни.

В последния месец по инициатива на ПП-ДБ беше формирана временната комисии за изчезналата пътна карта за "Турски/Балкански поток", която се появи в резултат на хакерска атака. Стратегическият документ потвърждава как кабинетът на Борисов е изградил под диктовка на Кремъл газопровода в обход на Украйна.

ГЕРБ и ДПС отвърнаха със създаването на комисия за дерогацията, договорена от "Продължаваме промяната" за "Лукойл".

Поредната комисия "Турски поток"



Комисията за "Турски поток" имаше само едно заседание, на което по волята на тогавашния председател на парламента Росен Желязков трябваше да бъде изслушана бившата енергийна министърка Теменужка Петкова, подписала въпросната карта с шефа на "Газпром" Алексей Милер. Изслушване в крайна сметка обаче нямаше. Въпросната пътна карта не се издирва за пръв път от временна парламентарна комисия. През 2021 година документът се търсеше от временна комисия по ревизията на управлението на Борисов, ръководена от Мая Манолова. Тя дори ходи в "Булгартрансгаз" да иска документите, които ѝ бяха обещани, но животът на тогавашния парламент се оказа прекалено кратък, за да бъдат предоставени.

Сегашната комисия "Турски поток" също приключи безславно и все пак заседава поне веднъж за разлика от тази за "Лукойл", която не е имала нито едно заседание и очевидно ще остане само на хартия.

И комисия БОТАШ



Временната комисия за договора с турската БОТАШ за резервирането на капацитет на турски терминали за втечнен газ, който коства на "Булгаргаз" разходи от близо 500 хил. долара дневно, обаче приключи със скандали и с доклад. Той бе приет и ще поеме към ДАНС, българската и европейската прокуратура, а енергийният министър бе задължен да предоговори условията по споразумението. Незнайно как обаче, при разглеждането на обстоятелствата по сключения договор по времето на служебното правителство на Гълъб Донев, виновни за загубите от споразумението се оказаха ПП-ДБ, защото не го били изпълнявали. Експерти обаче смятат, че в този вид договорът не е изпълним и вината за това не е на "Булгаргаз", а на заложените от политиците условия.

Комисия срещу Асен Василев и Бойко Рашков



След ареста на вече бившата шефка на агенция "Митници" Петя Банкова беше създадена временна комисия, чиято цел беше да се нищи дали съпредседателят на ПП и бивш финансов министър Асен Василев имал отношение към скандала. Комисията изиска поредица от официални справки от министерства и агенции, от които излезе, че обвинените през април в контрабанда баща и син Марин и Стефан Димитрови са посещавали няколко държавни институции, но най-вече сградата на МВР в София, за да се срещнат с тогавашния вътрешен министър Бойко Рашков.

По-противоречива се оказа информацията за срещи на Димитрови с Асен Василев, за когото излезе информация, че се е месил в назначение на директор на областната дирекция на МВР в Хасково. Основната роля на Василев в случая си остава назначението на обвиняемата към днешна дата Банкова за шеф на митниците. Изнесени бяха и редица данни от ДАНС от поредица от сигнали и проверки срещу бившия главен секретар на МВР Живко Коцев, които са били известни на властта още преди назначаването му на поста.

Статистиката



Статистиката показва, че от октомври 2014 година насам единствените парламенти, които са имали повече от сегашните 11 комисии, са 44-ият и 43-ият.

В 44-ото Народно събрание, което беше последното с пълен мандат, те са 14 за 4 години, а в 43-ото - 13 комисии за 2 години и 3 месеца (от октомври 2014 до януари 2017 г).

Тоест, и двата парламента с повече временни комисии от сегашните, са съществували значително по-дълго от настоящото Народно събрание.

Каква обаче е ситуацията между март 2021 г., когато приключи 44-ото Народно събрание с кабинет "Борисов 3" и сега, когато е 49-ият парламент?

За последните 3 години (от 45-ото НС до 49-ото НС) няма Народно събрание, което да се е доближавало до сегашното по брой временни комисии.

Ако се погледне общият брой на комисиите през последните 3 години, част от тях са свързани с енергетика – 9 от общо 32 временни комисии. Макар да звучи внушително, всъщност тези комисии са се занимавали едни и същи теми - за меморандума за сътрудничество между България и базираната в Англия корпорация "Джемкорп" (Gemcorp), за договорите с "Лукойл" след войната на Русия срещу Украйна, за фактите около "Турски поток", както и за подписния от служебния кабинет на Румен Радев договор с "Боташ".

Иначе казано – за политическа употреба у нас често се ползват едни и същи теми, които се прехвърлят от парламент на парламент.