През септември 2017 г. Народното събрание провежда избор за членове на ВСС. Съветът, който до ден днешен решава всичко за съдебната система, встъпва на 3 октомври тогава. А кара и до днес вследствие на два фактора - неизбирането на политическа квота от бързо сменилите се няколко Народни събрания и едно решение на Конституционния съд, което даде приоритет на правната сигурност в държавата пред мандатността, пише Стефан Миланов за Клуб Z.

Изискването за квалифицирано мнозинство от 160 гласа в НС, за да се избере член на политическата квота в Съвета, вместо до по-голяма представителност, доведе до откровени достлуци и напълно безпринципни договорки на тъмно между партиите.

Така през 2017 г. ГЕРБ получава 4 квоти, БСП - 3, а ДПС и "Обединени патриоти" - по две (при последните и двамата са предложение на "Атака", т.е. не може да се отрече на опитния политик Волен Сидеров, че знае към кои органи да има апетити).

Дори да приемем, че кандидатът на ГЕРБ за премиер Мария Габриел има искреното желание да сваля Иван Гешев, кои са хората на партията, която я издигна, в действащия Съвет - единствения орган, който има право да се произнася по кадрови въпроси.

Безспорно, най-разпознаваем, избран моментално навремето за представляващ Съвета, както и за шеф на бюджетната комисия, е Боян Магдалинчев. Бившият зам.-председател на ВАС вече е бил член на ВСС. През 2017 г. не успява да влезе като изборен член - от самите съдии, затова веднага ГЕРБ го вкарва през парламентарната квота.

Магдалинчев обаче е "тежка" артилерия на монолитното мнозинство и досега не е изпаднал нито веднъж в разнобой с тезите (и темите), които защитават ръководството на прокуратурата, ГЕРБ, ДПС и прилежащите им "медии". Най-пресният пример бе, че почти в 9 ч. сутринта реагира с декларация след т.нар. атентат срещу Иван Гешев.

Един евентуален "катарзис" на Магдалинчев би бил истинска новина!

Член на ВСС по предложение на ГЕРБ е и Вероника Имова. Бившият върховен съдияот ВКС често държи пламенни речи - винаги в посока на решенията, които взима монолитното мнозинство. Тя участва в три от най-важните комисии - Комисия по атестиране и конкурсите, Комисия "Дисциплинарна дейност" на Съдийската колегия и правната комисия.

Бившата районна прокурорка на Пловдив (спомнете си кой беше предишният главен прокурор) Гергана Мутафова е нещо като хай-тек острието на прокуратурата. Тя получи темата с прекрояването на съдебната карта и съответно - Единната информационна система на съдилищата от предишния Съвет, където далеч по-съмнително послушни хора като Калин Калпакчиев и Елка Атанасова се занимаваха с това.

Мутафова неотлъчно поддържаше правата линия, когато синхронизирано Данаил Кирилов и Иван Гешев предприеха офанзива - в крайна сметка успешна! - срещу старата система за случайно разпределение на делата.

Това бе темата, известна като "обърнатите файлове" на Данаил Кирилов, която завърши с одит, който пък бе... засекретен. И така и не бе изнесено нито едно доказателство за "коронавирус в съдебната система" или за това че "5 години не сме имали правосъдие" - все твърдения на... главния разследващ и обвинител № 1 в държавата, който трябва да я пази.  

Гергана Мутафова е плътно зад Гешев по всички теми, свързани със системата, както е и ръководител на европроекта, по който все още се доизгражда споменатата Единна информационна система на съдилищата (ЕИСС)

Само бившата бургаска окръжна прокурорка Калина Чапкънова може да се каже, че не е от "хората които диктуват решенията" - или поне така изглежда отстрани.

Тя бе видимо любимка на Сотир Цацаров, като водеше разследването за терористичния акт в Сарафово. Той си остана на подследственост в Бургас, делото течеше в Спецсъда, но - макар престъплението да е ужасяващо - едва ли бе от кой знае каква правна сложност да се издействат осъдителни присъди на двамата ливански извършители - Мелиад Фара и Хасан ел Хадж Хасан.

Иначе Чапкънова е неслучайна - тя е лично предложение на Цветан Цветанов, Данаил Кирилов, наследилата го после като "правно острие" на ГЕРБ Анна Александрова и др.

Сметки

Дори четиримата да се обърнат в посоката, "указана" от Мария Габриел (или някой друг над нея), това едва ли може да доведе до кой знае какви колизии. Освен ако мистична сила не обърне гласовете на 9-имата (толкова са на практика - иначе трябва да са 10) членове на Прокурорската колегия, изключая Гешев. А прокурорите не е да не са се доказали, че лесно "взимат завоите", подтиквани от разни сили... Обаче, дори към тях да се добавят 2-та гласа на доказалите се опозиционерки - Атанаска Дишева и Олга Керелска, "сметките" отново не излизат.

Вариантите са два - за да се стигне до 17 - числото за импийчмънт, което е закрепено в конституцията, трябва синхрон с гласовете на БСП, ДПС и "Атака", които също са в съвета. Нещо което едва ли ще е невъзможно, тъй като те отдавна са демонстрирали отлична синергия по важни теми.

Другият вариант е в дадената вече заявка от последната година - че може мнозинството, изискуемо за импийчмънт,  да се свали на обикновено, т.е - 13 души. 

А след това какво?

Съвсем отделна тема е, че такъв прецедент - на "импийчмънт", досега няма. И съответно процедурата после не е ясна.

Случаят, при който Борис Велчев напусна поста по-рано, но доброволно и в тази хипотеза посочи свой заместник за "изпълняващ дръжността", бе различен (това бе Бойко Найденов).

При принудително "свален" главен прокурор, вероятно ВСС трябва да посочи някой от заместниците му за и.д. до избор на нов титуляр на поста. Гешев има изобилно такива - Красимира Филипова, Десислава Пиронева, Пламена Апостолова и Даниела Машева. Плюс Борислав Сарафов, който е зам.-главен прокурор по разследването.

Как обаче ще стане това - пак ли с квалифицирано мнознство от 17 гласа?... Не е ясно.

Всичко е само в сферата на хипотезите - разписана процедура няма.